Проф. д-р Албена Керековска за монографията „Етически предизвикателства пред дигиталното здраве и технологиите (някои контексти и съображения)

 

Като модерен, задълбочен, аналитичен, критичен и социално отговорен изследовател Мартин Мирчев представя монографичния си труд „Етически предизвикателства пред дигиталното здраве и технологиите (някои контексти и съображения)“, посветен на изключително актуална, общественозначима и интердисциплинарна проблематика. Мултидисциплинарната подготовка и богатият опит в областта на философията, правото, биоетиката и общественото здравеопазване предопределят, от една страна, интереса на автора, а от друга - успешния подход за изследване на този многоаспектен проблем.

 

Провокиран от актуалността на проблема в съвременното общество и от нарастващата му значимост в бъдеще, авторът се изправя пред предизвикателството да изследва в дълбочина зависимости от различно естество - етически, научни, социокултурни и исторически в динамичния контекст на бързото и всеобхватното навлизане на технологичните иновации в здравеопазването и във всички сфери на живота. С присъщия за философско-етическия анализ систематичен подход и рационална аргументация Мартин Мирчев анализира отражението на тези зависимости върху различните аспекти на обществения живот и междуличностните отношения. Динамиката на процесите налага анализ не само на настоящите предизвикателства, но и преди всичко - поглед в перспектива и бъдещи прогнози.

 

Представен е „сблъсъкът“ между традиционните нагласи и очаквания на индивидите и обществата и значимите етични предизвикателства от широкото навлизане на дигиталните технологии в здравеопазването. Специфичен фокус е поставен върху рисковете от бурното технологично развитие в здравеопазването - потенциално дехуманизиране на медицинската практика и последиците, свързани с фундаментални за съвременното здравеопазване принципи и очаквания, като зачитане на автономността, неприкосновеност на личността и живота, правото на личен свят, конфиденциалност, прозрачност и отчетност, осигуряване на справедлив достъп до здравеопазване, индивидуални и колективни отговорности, изследвания и експерименти върху хора. Отчитайки тези рискове, авторът ни насочва към необходимостта от идентифициране и търсене на моралната отговорност за потенциалните вредни последици от дигиталните технологии и своевременно адаптиране на нормативната база.

 

За рамка на монографичния труд е избрана структура от въведение, пет глави и заключение.

 

Още във въведението се подчертава обзорният характер на книгата. Авторът няма претенции за изчерпателно обхващане на всички аспекти на проблематиката и представя монографията си като „общо щрихиране на проблемни моменти и области“ и „открехване на врата, зад която се намират както многообещаващите технологични и дигитални нововъведения в здравеопазването, така и разнообразните опасения, свързани с тях“. Обоснован е приложеният изследователски подход и необходимостта от по-обща философска обосновка и етически анализ.

 

В първата глава се разглеждат понятието и дефинициите за дигитално здраве. Проследено е развитието на здравеопазването, като са представени фазите от неговата еволюция, свързана с навлизането на технологиите и дигитализацията - от „зараждане“, през „възприемане на технологиите“ и „персонализирани грижи“ до „дигитални проактивни грижи“. Съвременното развитие на здравеопазването и бъдещите перспективи са в посока приближаване към почти всеобхватно дигитализиране, с всички предимства и възможности, но и с осезаеми предвидими и непредвидими рискове и последици.

 

Втората глава е насочена към влиянието на научните и технологичните въведения върху човешките взаимоотношения в медицинската практика, разгледани през призмата на историческата перспектива и философско-етическа рефлексия. Специално внимание е отделено на специфични бързоразвиващи се области на дигиталното здраве като телемедицина („отдалеченият пациент“) и самонаблюдение и самолечение („експертният пациент“).

 

Третата глава е посветена на философски и етически рефлексии и размишления на автора върху ролята на „дигиталното“, които целят да провокират читателя към по-задълбочено вглеждане и критическо мислене - към осмисляне на същността на „дигиталното“; как то се отразява на човешката природа; застрашава ли реалния свят; може ли да загубим контрол над него; може ли да дехуманизира човешките взаимоотношения въобще, и тези в сферата на медицинската практика и грижи в частност. В условията на все по-необятни дигитални възможности тези аспекти са особено интересни, но все още подценявани по значение. Частта завършва с размишления и примери, насочени към необходимостта от поемане на морална отговорност в дигиталния свят, особено в областта на медицината и здравето, която е подценявана и оставена в периферията.

 

В четвъртата глава се разглеждат дигиталните технологии и сложните взаимовръзки с индивидите и обществото, като основен фокус е поставен върху употребата на данни, регулаторните рамки и някои представи за бъдещото дигитално развитие. Специално внимание е отделено на етични аспекти на дигиталното здраве от гледна точка на биоетичния принцип на справедливостта и рисковете от задълбочаване на здравните неравенства в трансформиращото се по пътя на дигитализирането здравеопазване. Откроени са някои характерни предизвикателства като: цифровата неграмотност и произтичащите от нея неравенства в достъпа до здравеопазване; споделянето на достоверна информация с крайните потребители; адекватно информирано съгласие; достойнство и справедливост при съхранението, споделянето и собствеността върху данните. Отделен фокус е поставен на широкото приложение на дигитализацията в медицинските изследвания и необходимостта от етична рамка за вземане на решения, която да включва основните етични принципи и да отчита поверителността на информацията за участниците, рисковете и ползите, достъпа и използваемостта, управлението на данните. Представени са нормативните регулации в областта на дигиталното здравеопазване, препоръки и общи регламенти, като е подчертана необходимостта от приемане на допълнителни конкретни регламенти, насочени към собствеността върху събраните данни, управлението на дигиталните здравни технологии и големите информационни масиви. Съществено внимание е отделено на огромното настоящо приложение и бъдещ потенциал на блокчейн технологиите (блокови вериги) в здравеопазването и тясната им обвързаност с безопасността на данните, персонализираната медицина, доставката и контрола върху лекарствените продукти, съхраняването на записи от клинични изпитвания, телемедицината и дистанционното наблюдение, плащанията в здравеопазването.

 

Последната пета глава от монографията е опит за етическа равносметка. Анализирайки критично прекомерното въодушевление и свръхочакванията от технологичното развитие и дигитализиране на здравеопазването, авторът представя честите конфликти с реалността и рисковете от неблагоприятни последици. Стремежът към балансирано отношение и постигането на „разумен баланс между динамичното дигитално развитие и това, което хората са готови да разберат, приемат и използват, и възможните рискове и опасности“ са аргументираните препоръки на автора.

 

Монографията завършва с провокиращи читателя предложения за обмисляне на „стратегии за забавяне на технологичните темпове, успокояване, оптимизиране, укротяване на дигиталното и реабилитиране на по-човечното и по-реалистичното“ с оглед предоставяне на възможности за наваксване, адаптиране, избягване на несъответствия, несъвместимости и потенциални вреди. Позовавайки се на етическата перспектива, авторът призовава към „мъдрост, преценени решения, критика отвъд защитата или осъждането“, към „търсене на правилното равновесие“ между техническото и научното развитие и етичните и социалните съображения.

 

Използваното богатство от източници илюстрира много добра литературна осведоменост и актуална информираност на Мартин Мирчев. Неговата интердисциплинарна професионална подготовка, ерудиция, задълбоченост и социална отговорност предопределят изследователските му търсения и отдаденост на проблема.

 

Книгата е ориентирана широко - не само към хората, професионално ангажирани в здравеопазването, но и към всички, мислещи за бъдещето и провокирани от въздействието и перспективите пред технологичните иновации в медицината и здравеопазването. Тя може да служи като основа и отправна точка за нови изследвания върху етическите съображения в дигиталното здраве. Ценна е приложимостта й за формулиране на конкретни препоръки в тази област.

 

 

Рецензент: 

Проф. д-р Албена Керековска, д. м.

Катедра по социална медицина и организация на здравеопазването

Факултет по обществено здравеопазване